| Virgin hram |
монастырь БМ Розинотиса
Една преписка от XIII век в богато украсен с миниатюри гръцки ръкопис съобщава‚ че той е принадлежал на манастира “Св. Богородица” над Мелник. Ако и тук не става въпрос за манастира основан от Алексий Слав‚ може да се счита‚ че това е най-ранното сведение за Роженския манастир.
Анализът на периодите в градежа на съборната църква‚ обаче‚ дава основание да се приеме‚ че тя наистина първоначално е била построена през XII – XIII век. По време на османското нашествие манастирът най-вероятно е бил опожарен‚ но скоро след това отново възстановен. В 1551 игуменът Козма отбелязал в един свой ръкопис‚ че е написан в манастира “Богородица Розинотиса” (тоест “Роженска”).
В патриаршески сигилий от 1761 се посочва, че по това време Роженският манастир е бил метох на атонския манастир Ивирон. Това обяснява защо голяма част от стенописите и резбите са носители на светогорските художествени традиции. От Яков монах Иверски била изписана в 1790 главната храмова книга “Св. Богородица Портаиса”, която наподобява прочутото чудотворно изображение на Светата Майка, охраняващо портата на Ивирон. Кивотът на тази икона, поставена в параклиса “Св. Безсребърници”, бил изработен едновременно с нея със средствата на мелнишкия кожарски еснаф.
Жилищните корпуси в манастира датират от два периода. Монашеското крило, което обгражда църквата от изток, юг и запад е двуетажна сграда с чердаци, което е било построено най-вероятно още при първото възстановяване на манастира през XV век. В него се намирали хранителният блок, избите, игуменарницата и монашески килии с огнища. Входната порта се отбранявала с машикула – едно крепостно съоръжение, потвърждаващо древността на тази сграда. Монашеската трапезария, вградена на втория етаж, била с абсида. През XVI - XVII век тя била реконструирана и изписана в духа на атонските художествени традиции.
Второто, триетажно жилищно крило, било построено през XVIII век със спомоществувателството на мелнишките еснафи. Това била манастирската гостоприемница. В приземието й се намирали обори, а в етажите – големи гостни стаи, някои от които имали огнища. Върху покрива в източния край на този корпус през XIX век била изградена малка живописна камбанария. От двора това жилищно крило се разкрива с раздвижена система от чердаци, кьошкове и водници. Една великолепна дървена плетеница, увенчана от белите аркади на камбанарията. Това е една от най-хубавите манастирски сгради по българските земи.
През втората половина на същия XIX век Роженският манастир, независимо от това, че останал едно от малкото островчета на гръкоманщината, се превърнал и в убежище на революционните ни дейци от тези краища. По-късно той често пъти е приютявал войводите на ВМРО. До него бил погребан легендарният български войвода Яне Сандански.
Украсата на църквата “Рождество Богородично” в Роженския манастир е пример на мащабен стенописен ансамбъл с изключително богата и широка тематична програма‚ както в олтарната част‚ така и в наоса. Тук са застъпени пространни цикли на “Празниците”‚ “Страданията”‚ “Чудесата Христови”‚ а така също на “Акатист Богородичен”. Под техните редици следват издребнен медалионен пояс и редица от прави светци-мъченици‚ преподобни‚ жени-светици и др. Стенописите са рисувани по своеобразен доста свободен бързописен маниер на късновизантийската традиция. В тях вече отчетливо прозират елементите на промените‚ които ще настъпят в живописните изяви в края на XIII век.
костница
икона
|