| Virgin hram |
Малко по-късно, на път за Влахия тук дошъл и друг атонски монах, понесъл със себе си чудотворна икона на "Св. Богородица Троеручица". Но колкото пъти в последствие правил опити да си тръгне, иконата неизвестно как все се връщала обратно в манастира. Затова накрая той я оставил тук и си заминал сам. Всичко това привлякло нови монаси и Троянският манастир бързо се разрастнал. Много скоро били издигнати дървена църква, посветена на Рождество Богородично, монашеско жилищно крило и малка гостоприемница. Не след дълго обаче, по времето на игумена Калистрий от Ловеч, манастирът бил разгромен от турска банда. Самият игумен бил посечен.
През първата половина на XVIII век манастирът отново се разрастнал и замогнал икономически. По това време в него започнало да функционира и килийно училище, което след 1765г., когато било поето от даскал Никола Върбанов, ставало все по-известно. По същото време, игуменът Христофор, родом от Сопот, осъществил първите по-големи строежи в манастира. Той издигнал някои нови сгради и потегнал дървената църква, а в 1771г. изградил и водоснабдяването му.
В началото на същия XIX в. манастирът бил вече доста голям. Жилищните корпуси, които обграждали двора, били двуетажни, дори триетажни - нещо изключително рядко за епохата. В северозападния ъгъл имало жилищно-отбранителна кула.
В 1820 игумени Партений издигнал нов ограден зид, но видинският Дервиш паша го обвинил, че гради крепост в помощ на Ипсиланти и той бил хвърлен в Ловешкия затвор за няколко месеца.
В 1830 след продължителни постъпки от страна на клира, Троянският манастир бил признат за ставропигиален, подчинен на Цариградската патриаршия. Веднага започнали сериозни приготовления за ново строителство, което да отговаря на новото религиозно положение на манастира.
Пак в 1835 били изградени и сегашните жилищни корпуси от изток, север и запад.
В 1843 пред основния монашески двор били построени сградите на гостоприемницата, ограждаща този втори, поклоннически двор от север и запад. В 1845 било издигнато монашеско крило, южно от черквата.
В 1866 майстор Иван от с. Млечево изградил една уникална по своята концепция кула, долепена пред фронта, на западното крило. Тя е пететажна. В най-долното й ниво има съдохранилище, следва параклис, посветен на "Свв. Кирил и Методий", одаи и завършва със звънарница.
Тази кула, чиито горни нива са били съборени около 1898, е реставрирана в първоначалния си вид през 1987.
Последният външен стопански двор е оформен в сегашния си вид в края на XIX и началото на нашия век.
Жилищните корпуси на Троянския манастир са два, три и четириетажни, с дълбоки чардаци, живописни кьошкове и светли одаи за гостите.. Монашеските килии са двуделни, необщежителни. В наши дни някои от игумените си позволиха извършването на символни "реставрации", които доста обезличиха автентичното звучене на старата аархитектура.
И през XIXв. монасите от Троянския манастир продължили своята културна и революционна деятелност. Известни са усилията на книжовниците Спиридон, Рувим, Манасий, Калиник, Панарет, Йосиф Соколски, даскал Тодор Пирдопски да съживяват и разпространяват българското слово. Манастирското училище продължило своята работа и след Освобождението. Троянският манастир винаги е бил убежище на хайдути и революционери.
На 20 януари 1872 Васил Левски организирал тук таен революционен монашески комитет, начело с игумена Макарий. При избухването на Априлското въстание в манастира е бил разкрит команден пункт на воеводите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Хитров. И до днес е запазена в автентичния си вид килията, в която са били обсъждани революционните дела.
През годините на своето съществуване и особено през Възраждането, манастир се превръща в средище на българското художествено творчество.
Съборната църква е триконхална, атонски тип, с нартекс и открит ексонартекс. Изградена е от каменни, добре обработени квадри, изравнявани с тухлени пояси. Поради това обликът й е доста живописен. Художествената изразителност на решението се усилва и от добре намереното фасадно членение. Използвана е ритмична компонировка от сполучливо оразмерени плитки ниши с издължени пропорции. В същия живописен дух, но в още по-пластични вълнообразни линии, е бил изработен и корниза на купола. При едно по-късно препокриване, този силует е унищожен.
За първообраза на купола може да се съди както от изображенията на черквата в старите щампи, така и от корнизните линии на кубетата в Батошевския манастир, който Майстор Константин изградил по сходен начин, една година по-късно. Покривът е покрит с плочи, Мраморните настилки в наоса са от 1889, а тези в откритата нартика от 1907.
Наред с обичайните божествени персонажи в слепия купол и свода, на цикъла "Акатист Богородичен", сцени от "Притчите", "Чудесата" за пръв път в българската църковна монументална живопис Захарий Зограф включва в източната стена на преддверието конните фигури на руски исторически личности и светци - князете Борис и Глеб. В регистъра на правите светци в същото помещение са поместени фигурите от народностно-патриотичната галерия с изображенията на царете Тривелий, Михаил (Борис I), Давид, Йоан Владимир, Св. Параскева Търновска, Св. Йоан Патриарх, Св. Иван Рилски, Св. Димитрий Бесарабовски, Св. Теодосий Търновски, които са означени с определението "болгаре".
На северната стена поредицата продължава със светците Онуфрий Габровски, архиепископ Николай Охридски, Йоаким Сарандопорски, Гавраил Лесновски, Св. Лазар от Дебел дел, сръбските светци Сава и Сиемон, руският светец Дмитрий Ростовски.
По свода на откритата галерия Захарий Зограф изобразил голям брой сцени от станалата популярна през Възраждането тема "Апокалипсиса". Стените на галерията се заемат от назидателните композиции "Страшният съд" и "Колелото на Живота". В стенописите на църквата проличава стремежът към увековечаване на много действителни и легендарни исторически личности от българския народностен пантеон. Някои от каноничните назидателни теми художникът насища със свои лични наблюдения от околния свят. В новата за неговото творчество тема "Колелото на живота" чрез популярни нагледни средства той внушава философията за преходността на земния живот.
Христос страдающий
Св. Николай, в рост
Скорбящая {5673}
Троеручица
С декоративно монументална живопис са били покрити отвън и стените на кулата. Тук са изписани интересни орнаментални композиции, фигури на архангели и светци-стълпници от втората половина на XIXв. Те са подсилвали тържествеността на атмосферата в манастирския двор. Някои изследователи смятат, че тези стенописи са дело на художника Петко Найденов от Троян.
потир
|