| Virgin hram |
Някои други доста мъгливи предания насочват първите страници от историята на манастира към 1228, когато според тях той бил основан от цар Иван Асен II. Счита се, че по времето на Второто българско царство той е бил важно религиозно средище в северна България.
При падането на Търновското царство под турска власт, Капиновският манастир бил опожарен и изоставен. Едва към края на XVII век селяните от близките села съумели чрез обещания и подкупи да получат от търновския валия разрешение за възстановяването на старата обител. Но поради липса на необходимия султански берат, ремонтът на порутената средновековна църква се извършвал нощем и новите зидарии и мазилки се опушвали с огън, за да изглеждат старинни. От 1700 датира един интересен за местната манастирска история поменик, воден доста нередовно през следващите векове. Запазени са олтарни двери и резбен фриз, датиращи от това време. От XVIII век е и резбования владишки трон.
Това са бедните средновековни останки в манастира след стихийния пожар в 1630 и опожаряването му в 1799 от кърджалийска банда. Но след тези нещастни събития, животът в него никога вече не е замирал.
В 1794 за около два месеца тук е бил игумен видният ранновъзрожденски книжовен и църковен деятел Стойко Владиславов, бъдещият владика Софроний Врачански. Същият, който още в 1768 при едно свое посещение в манастира донесъл на монасите Паисиевата “История Славянобългарская”. Тя била преписана от игумена Елефтер и оттук тръгнало нейното разпространение в търновския край.
В началото на XIX век манастирът станал известен и започнал да се замогва. Но амортизираните и многократно изкърпвани сгради вече не можели да задоволяват клира и все по-многобройните посетители. Затова скоро започнало неговото широкомащабно обновление.
Тази манастирска сграда построена от неизвестни, но най-вероятно от дряновски или тревненски строители, е една от най-хубавите по българските земи. Отвън тя е триетажна, а към двора – двуетажна. В долните нива се намират зимници, обори, хранителен блок, гостни стаи, килии и зимна черква. Под зимната черква на нивото на двора е вградена костница.
Корпусът е с разчупена конфигурация, за да огради по-добре дворното пространство. Разнообразните еркери и кьошкове, белият купол на зимната черква, всичко се е сляло в отлична хармония на материали, фасадна пластика и цветове. Това се допълва от множество интересни резби, каменнопластични украси и зографии. Един богат и живописен архитектурен език, оказващ силно въздействие върху посетителя.
В историята на манастир през XIX век значителни са не само архитектурните му и художествени достойнства. През Възраждането монашеският му клир никога не е останал встрани от духовните и революционни борби на българския народ. Още през 1830 игуменът Нефталим открил килийно училище, от което тръгнали пътищата на доста граматици и свещеници. Пет години по-късно в 1835, тук се приютявали съзаклятниците от Велчовата завера. Манастирът спомогнал и при организирането на Хаджи Ставревата буна в 1860, и при подготовката на Априлското въстание.
Това строителство продължило осем години - до 1864. Завършването му е отбелязано в надпис, изписан в параклиса “Въведение Богородично”: “Въ лето 1864 игумени и ктитори с/ве/тая обители сея братя Хоризовски еленчани архимандрита ха/джи/ Теодосия, свещеннодякона ха/джи/ Кесария, собственим их иждивением на правися и изобразися с/ве/тий храм сей, за душевно им спасение и вечно въспоменание”.
През 1864 бил украсен параклисът “Въведение Богородично” на втория етаж на манастира със средства, дарени също от братята Хорозовски от Елена, построили корпуса. Техният групов портрет с модел на манастирските сгради бил нарисуван над входа на параклиса. На южната стена на параклиса били нарисувани цяла галерия български светци: Св. Иван Рилски, Иларион Мъгленски, Преподобна Петка Търновска, Св. Теодосий Търновский и др. Като се сравни маниерът, типажът, колоритът и други елементи на тази живопис, без засега да има някакви преки документи, може да се предположи, че стенописите са дело на художника Алекси Атанасов, работил по същото време в Пловдивския край. Така основаният още през Средновековието Капиновски манастир поддържал през вековете българската културна традиция и съхранява до днес важни исторически и художествени ценности.
Болгарские святые
В манастирската църква се намира дърворезбен иконостас с детайли (апостолски фриз с резбовани арки) от XVIII век, подобен на арбашките иконостасни апостолски фризове. На иконостаса и извън него има голямо количество интересни икони. От XVIII век са иконите “Св. Илия на колесница” с 12 житийни сцени, “Св. Димитър на кон” с 12 житийни сцени, “Въведение Богородично”, “Св. Богородица с пророци”, “Христос с апостолите”. Всички те по маниер, техника и размери си приличат и най-вероятно са от една серия.
На иконостаса в църквата се намират иконите “Св. Йоан Кръстител”, “Христос Вседържител”, “Св. Никола с 12 житийни сцени”, “Св. Богородица”, “Архангел Михаил” с 8 житийни сцени. Иконите “Св. Никола” и “Архангел Михаил” са подписани от Папа Витан от Трявна - 1811 година. На същия автор може да се припише “Св. Йоан Кръстител”. Върху иконата “Св. Богородица” има дата 1820 и подпис на еленския художник Йоан Попович. Особено интересни са резбованите иконостасни двери и владишкият трон от XIX век.
В манастира се намира богата колекция от икони извън иконостаса – “Богородица”, вероятно рисувани от ръката на Папа Витан; “Въведение Богородично”, “Св. Мина”, “Архангел Михаил” (1838), “Св. Илия на колесница”, “Йоан Предтеча” (1862) от Симеон Симеонов от Трявна, “Св. Богородица милостива” (1870) от Цаню Захариев от Трявна. В колекцията се намират и икони, пренесени от съседния Плаковски манастир и от църквата в село Йовковци, залята от водите на едноименния язовир, като: “Св. Мина” от 1879, “Св. Св. Петър и Павел” от 1862 година, “Кръщение” от 1862, пълен празничен цикъл икони, рисувани от Симеон Симеонов от Трявна, “Богородица на трон” от 1868 на същия художник, “Христос вседържител” (1872) от Симеон Цанюв, “Св. Никола” от Цаню Симеонов и Симеон Цанюв, иконостасни двери, четири подиконостасни пана (табли), надиконостасен кръст и др. от 1871, рисувани от Симеон Цанюв и др. От направения преглед се вижда, че в Капиновския манастир са работили през XVIII и XIX век едни от най-известните художници на тревненския художествен център.
След построяването на основния манастирски корпус от братя Хорозовски в 1856 фасадата около главния вход на манастира била украсена със стенописи. Налагат се и големите фигури на славянските просветители “Свв. Кирил и Методий”.
|