Капиновский монастырь св. Николая
Kapinovsky monastery of St Nicholas
история:
В надпис върху източната фасада, над абсидата на капиновската съборна църква е отбелязано: “Перво соз /и/ дася храмъ сей имя Т/рои/ци с/ве/тей дне 1272, обновление храма 1835”. Този текст недвусмислено посочва, че на мястото на днешната съборна църква до 1835 е имало запазен по-стар храм, датиращ според някакъв днес несъществуващ надпис от 1272, времето на царуване на цар Константин Асен - Тих (1257 - 1277).

Някои други доста мъгливи предания насочват първите страници от историята на манастира към 1228, когато според тях той бил основан от цар Иван Асен II. Счита се, че по времето на Второто българско царство той е бил важно религиозно средище в северна България.

При падането на Търновското царство под турска власт, Капиновският манастир бил опожарен и изоставен. Едва към края на XVII век селяните от близките села съумели чрез обещания и подкупи да получат от търновския валия разрешение за възстановяването на старата обител. Но поради липса на необходимия султански берат, ремонтът на порутената средновековна църква се извършвал нощем и новите зидарии и мазилки се опушвали с огън, за да изглеждат старинни. От 1700 датира един интересен за местната манастирска история поменик, воден доста нередовно през следващите векове. Запазени са олтарни двери и резбен фриз, датиращи от това време. От XVIII век е и резбования владишки трон.

Това са бедните средновековни останки в манастира след стихийния пожар в 1630 и опожаряването му в 1799 от кърджалийска банда. Но след тези нещастни събития, животът в него никога вече не е замирал.

В 1794 за около два месеца тук е бил игумен видният ранновъзрожденски книжовен и църковен деятел Стойко Владиславов, бъдещият владика Софроний Врачански. Същият, който още в 1768 при едно свое посещение в манастира донесъл на монасите Паисиевата “История Славянобългарская”. Тя била преписана от игумена Елефтер и оттук тръгнало нейното разпространение в търновския край.

В началото на XIX век манастирът станал известен и започнал да се замогва. Но амортизираните и многократно изкърпвани сгради вече не можели да задоволяват клира и все по-многобройните посетители. Затова скоро започнало неговото широкомащабно обновление.

Тази манастирска сграда построена от неизвестни, но най-вероятно от дряновски или тревненски строители, е една от най-хубавите по българските земи. Отвън тя е триетажна, а към двора – двуетажна. В долните нива се намират зимници, обори, хранителен блок, гостни стаи, килии и зимна черква. Под зимната черква на нивото на двора е вградена костница.

Корпусът е с разчупена конфигурация, за да огради по-добре дворното пространство. Разнообразните еркери и кьошкове, белият купол на зимната черква, всичко се е сляло в отлична хармония на материали, фасадна пластика и цветове. Това се допълва от множество интересни резби, каменнопластични украси и зографии. Един богат и живописен архитектурен език, оказващ силно въздействие върху посетителя.

В историята на манастир през XIX век значителни са не само архитектурните му и художествени достойнства. През Възраждането монашеският му клир никога не е останал встрани от духовните и революционни борби на българския народ. Още през 1830 игуменът Нефталим открил килийно училище, от което тръгнали пътищата на доста граматици и свещеници. Пет години по-късно в 1835, тук се приютявали съзаклятниците от Велчовата завера. Манастирът спомогнал и при организирането на Хаджи Ставревата буна в 1860, и при подготовката на Априлското въстание.

место:
состав:
собор св. Николая
cathedral of St Nicholas
параклис Введенский
paraclis of Presentation of Virgin
святыня:
икона
icon
триптих-мощевик
triptych
духовенство:
игумен Нефталим ( 1830 - 35 )
предмет с изображением:
посвящённый предмет:
Virgin hram
Рейтинг@Mail.ru