В църковния историко-археологически музей в София се съхранява един типик на манастира‚ съставен около 1396‚ който показва‚ че той е бил разрушен по време на битката и възстановен наново веднага след това. Останките от средновековната му черква се намират под днешната. Следователно още от XIVв. манастирът се е намирал все на същото място. За историята на черепишката обител през следващите два века засега не се знае нищо.

В житието на “Св. Пимен”‚ писано от черепишкия монах Памфилий‚ се отбелязва‚ че след като той обновил манастира‚ “събрал много братя‚ поставил им игумен и всичко устроил както в Зографския манастир”.

В края на XVIII век кърджалийските набези за кратко обезлюдили Черепишкия манастир. През 1798 - 99 на два пъти Софроний Врачански идвал тук‚ за да дири убежище‚ но не намерил никого‚ защото монасите живеели из околните пещери. Едва към 1802 животът в обителта бил отново възобновен от поп Торньо‚ който ремонтирал църквата и построил малка жилищна сграда северно от нея. Тя била съборена в 1929. През следващите десетилетия манастирът се замогнал и игумените му получили средства‚ за да развият бурна строителна деятелност. Повечето от днешните жилищни сгради били построени към 1836.

Още през първата половина на века били обновени иконостаса и църковните мебели. По това време с дарение на богат турчин‚ чиято дъщеря получила изцеление в манастира‚ било построено т.нар. “Рашидово здание”. Малко по-късно били изградени “Методиевото здание” и “Данаиловата сграда”. В 1784 йеромонах Епифаний построил двуетажна манастирска костница в скалите над манастирския двор. Нейният куполен мортуален параклис‚ посветен на “Св. Йоан Кръстител”‚ бил осветен на 20 август 1888 от врачанския владика Константин. В 1908 зографът Васил Илиев от Галичник изписал даром купола и пространството на бившия притвор‚ присъединено към наоса на съборната църква.

Към края на XIX в. манастирът вече се развил в два двора - поклоннически и монашески. Първоначално главният вход се намирал от западната страна на “Методиевото здание”‚ но впоследствие при прокарването на новия път за Мездра‚ бил изместен от северната страна. През първата половина на нашия век били унищожени при пожари и срутвания някои от манастирските сгради‚ но през последните десетина години те са възстановени в автентичния им вид.

И през XIX век монасите от Черепишкия манастир продължили да работят за просвещението и освобождението на България. Манастирски училища вече имало не само в самата обител‚ но и в метосите й. В съществуващия още преди 1840 година Тетевенски метох‚ даскал Йото Кифалов въвел едни от първите учебни чинове из българските земи. А йеромонах Епифаний бил организатор и председател на местния Лютибродски революционен комитет‚ подготвящ Априлското въстание.

место:
река Искыр
адрес:

оформление:
~1585.
Това е еднокорабна‚ масивно засводена сграда с абсида‚ преливаща бавно към корпуса. Олтарният тракт е с канонично оформени протезис и диаконикон. Първоначално църквата е имала и притвор‚ който при някое от по-късните преустройства бил присъединен към пространството на наоса. По същото време са били разширени и прозорците. След тази реконструкция църквата е била презографисана от поп Йоаникий (може би тревненецът Йоаникий поп Витанов).
По стилови белези тази зография може да се отнесе към началото на XIX в. Чрез сондажи е установено‚ че под нея са съхранени части от старите стенописи‚ възможно рисувани от св. Пимен Зографски преди 1610. Осмостранният купол на църквата бил вдигнат в 1888‚ а днешният притвор датира от 1939.
святыня:
иконостас {5675}
altarpiece
предмет с изображением:

файл
cherep4
http://www.culture-forum.com/Rubriki/Nasledstwo/Manastiri/Cherepishki/cherepishkiB.html

внешний вид

история:
Още към средата на XIX век манастирската управа изградила и няколко скита и метоси. Най-големият от тях бил Струпецкият.

рукопись

название:
Анагност от 1745

Апостол от 1630

Данаиловото евангелие от 1616

дело на монаха Якова

известният “Маргарит” на Тодор Врачански от 1762

Панегрик от 1623

Типик от 1737

“Черепишко четвероевангелие” с позлатен обков‚ което било изработено в 1612 от чипровчаните Никола и Пала (Павел)